Великата Апатия

9 dic 2008, 20:04

Poesía

857 0 7

Преплитат се слънцата,
образувайки мъгли...
Дъгата пак потъва в черно...
Не искам думите ви - НЕ!
от тях боли,
... но тишината
ме поглъща
безрезервно:
Не знам защо така горчи...
когато сладкото във мене корен пусне...
аз искам нещо пак да грабне моите очи
да ме разтърси... развълнува... и последва: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Великата Апатия

Искате да прочетете повече?

Propuestas