Векът е... двадесет и трети.

                                                    Пътуването - с виртуален ум.

                                                    Наоколо - пустиня черна.

                                                    Земята - преживява Еко-бум!

                                                    Човеците,които оцеляха,

                                                    живеят  в Куполи - гета.

                                                    Небе - без слънце.Сиво.Атомно.

                                                    Водата - ценен експонат.

                                                     И... книгите! Световни парламенти

                                                     обхождат всички руини.

                                                     В Банката на Бъдещо Доверие

                                                     е Словото от древни дни.

                                                     А всеки жител на планетата

                                                     е длъжен да запамети

                                                     написаното от поетите.

                                                     В живота - да го претвори!

                                                      Парченцата от красотата

                                                      на стария, отминал Свят

                                                      са сложни, диви, непознати

                                                      за техничарския поврат.

                                                      Но,ето,че се ражда Цвете

                                                      под Купола - за първи път!

                                                      Лабораториите са превзети

                                                      от еуфорията на Духа!

                                                       Това е нещо много свято.

                                                       Завръща се един Живот!

                                                       Доказва, че човекът сляпо

                                                       е тъпкал скъпо естество.

                                                       Превръщал го е неразумно

                                                       във някаква мъглявина...

                                                       Природата се скрила мъдро

                                                       в поема, в проза... И така

                                                       засяла семена у тези,

                                                       които ще я претворят

                                                       след много векове... Гротески!

                                                       Съдби... Великден - кръстопът!