29.03.2018 г., 0:46 ч.

Великден ...на кръстопът! 

  Поезия » Друга
1038 0 1

                                                    Векът е... двадесет и трети.

                                                    Пътуването - с виртуален ум.

                                                    Наоколо - пустиня черна.

                                                    Земята - преживява Еко-бум!

                                                    Човеците,които оцеляха,

                                                    живеят  в Куполи - гета.

                                                    Небе - без слънце.Сиво.Атомно.

                                                    Водата - ценен експонат.

 

                                                     И... книгите! Световни парламенти

                                                     обхождат всички руини.

                                                     В Банката на Бъдещо Доверие

                                                     е Словото от древни дни.

                                                     А всеки жител на планетата

                                                     е длъжен да запамети

                                                     написаното от поетите.

                                                     В живота - да го претвори!

 

                                                      Парченцата от красотата

                                                      на стария, отминал Свят

                                                      са сложни, диви, непознати

                                                      за техничарския поврат.

                                                      Но,ето,че се ражда Цвете

                                                      под Купола - за първи път!

                                                      Лабораториите са превзети

                                                      от еуфорията на Духа!

 

                                                       Това е нещо много свято.

                                                       Завръща се един Живот!

                                                       Доказва, че човекът сляпо

                                                       е тъпкал скъпо естество.

                                                       Превръщал го е неразумно

                                                       във някаква мъглявина...

                                                       Природата се скрила мъдро

                                                       в поема, в проза... И така

 

                                                       засяла семена у тези,

                                                       които ще я претворят

                                                       след много векове... Гротески!

                                                       Съдби... Великден - кръстопът!

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Великден »

27 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мисля,че всяка епоха от развитието на Света добавя нов и понякога - неподозиран смисъл на Великден.Тайнство на Вярата,възкресение на човешките добродетели,допуснати и изкупени грешки...Днес ние поставяме Великден на кръстопътя на Историята,която създаваме с действието или бездействието си!Моят стих е опит да надникна в една страшна,но вероятна реалност,която може да се предотврати.Дано Възкресението на общочовешките ценности да изпревари загиването на Природата!И от спасени - да се превърнем в спасители на своя Свят!
Предложения
: ??:??