May 29, 2016, 10:03 AM

Венчилото 

  Poetry
331 0 8

Душата от жега се пука

и времето спира по пладне.

Ще имам ли днеска сполука

или пък савака ще падне?

 

Ще падне прегърбен денят ми

пред залеза вече надвиснал.

И рано ще дойде сънят ми

на лунна пътека увиснал.

 

За кратко назад ще се върна

към моето детско начало.

Години накуп ще прегърна-

за тях ме е време венчало. 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??