29.05.2016 г., 10:03 ч.

Венчилото 

  Поезия
332 0 8

Душата от жега се пука

и времето спира по пладне.

Ще имам ли днеска сполука

или пък савака ще падне?

 

Ще падне прегърбен денят ми

пред залеза вече надвиснал.

И рано ще дойде сънят ми

на лунна пътека увиснал.

 

За кратко назад ще се върна

към моето детско начало.

Години накуп ще прегърна-

за тях ме е време венчало. 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??