Apr 3, 2015, 4:06 PM

Вендета 

  Poetry
395 0 1

 

 

Алармата. Кафето със цигара. И таблета.

Таблета. Цигарата с кафето. И алармата.

Сам-самичък в стаята.

Подръпвам лекичко пердето.

Слънцето зад него. И небето.

Това, което липсва ми в таблета.

Как да гримирам с него битието?

Черно. Бяло. Бяло. Черно. Цветно.

Обгърнало ме цяло.

Светло. Тъмно. Тъмно. Светло.

Отражения в душевно огледало.

Битието, в което самички оцеляваме

с оцеляващото поединично в нас.

Издишвам шумно зад пердето.

Таблета, кафето с цигарата и аз...

Битието и моята вендета

за онзи, моят личен час

след алармата... последната...

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Угнетяващо, но майсторски написано и силно стихотворение. Освен това не звучи камерно, а обобщаващо.

    Много ми хареса, Валентине!
Random works
: ??:??