Алармата. Кафето със цигара. И таблета.

Таблета. Цигарата с кафето. И алармата.

Сам-самичък в стаята.

Подръпвам лекичко пердето.

Слънцето зад него. И небето.

Това, което липсва ми в таблета.

Как да гримирам с него битието?

Черно. Бяло. Бяло. Черно. Цветно.

Обгърнало ме цяло.

Светло. Тъмно. Тъмно. Светло.

Отражения в душевно огледало.

Битието, в което самички оцеляваме

с оцеляващото поединично в нас.

Издишвам шумно зад пердето.

Таблета, кафето с цигарата и аз...

Битието и моята вендета

за онзи, моят личен час

след алармата... последната...