Венец на самотата
Обичам самотата. Не е смешно!
И не – не лъжа! Погледни в очите ми.
Не виждаш ли там капки от росата
на детството, парченца от мечтите ми?
Когато съм сама това обичам –
да ровя в тях – пораснали очички,
да търся от парченцата и нишките,
да сплитам в плитка мънички мечти.
И после тази плитка да я слагам,
като венец в косата, светещ и красив.
Невидим – знам – венец на самотата, ...