26.05.2009 г., 8:13 ч.

Венец на самотата 

  Поезия
452 0 3

Венец на самотата

 

Обичам самотата. Не е смешно!

И не – не лъжа! Погледни в очите ми.

Не виждаш ли там капки от росата

на детството, парченца от мечтите ми?

 

Когато съм сама това обичам –

да ровя в тях – пораснали очички,

да търся от парченцата и нишките,

да сплитам в плитка мънички мечти.

 

И после тази плитка да я слагам,

като венец в косата, светещ и красив.

Невидим – знам – венец на самотата,

но той е там – и в твоите очи. 

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??