Не се сърди на дрипавите истини,
които с нокти криви дращят нощите.
За да разсъмнат дните ти пречистени,
платили си с безсъниците още-то.
Не си безлична героиня в драмата,
която режисират специалистите.
С криле от думи литваш. Ето, няма те!
Невидима, в просторите - лъчистите.
А ледени окови стяга зимата,
напразно похабява ледовете си.
В сезона, който не си помни името,
дъга си ти и слънце си, и цвете си. ...