Patrizzia (Надежда Ангелова)
2196 18447
29.12.2019 г., 9:27 ч.

Вещерско наричане 

  Поезия » Философска
632 6 8

Не се сърди на дрипавите истини,
които с нокти криви дращят нощите.
За да разсъмнат дните ти пречистени,
платили си с безсъниците още-то.

Не си безлична героиня в драмата,
която режисират специалистите.
С криле от думи литваш. Ето, няма те!
Невидима, в просторите - лъчистите.

А ледени окови стяга зимата,
напразно похабява ледовете си.
В сезона, който не си помни името,
дъга си ти и слънце си, и цвете си.

На вятъра до смърт са му омръзнали,
разкъсаните облаци, намръщени..
В сърцето ти  - поточе незамръзнало,
щурчето носи пролет. И завръщане.

Долитат тихо лястовици, белите,
донасят клонки върбови в душата ти.
И няма нищо страшно в побелелите,
от светла лудост кичури в косата ти.

В молитвата ти, вещерско наричане,
приспиват вълци агне, край корията...
И никак не си стара, за обичане,
жена си, огън...С вечност в орисията...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??