Aug 19, 2008, 12:27 PM

Ветрове 

  Poetry » Phylosophy
798 0 15
Отпих от обичта на ветровете,
летях на техните крила без страх,
докоснах времето и световете
и се завърнах в родния си град.
Наситих се на вятърната слава
и приземих крилатата душа,
за да докосне почвата корава
и да почувства силната земя.
Сбогувах се със сините простори,
но се сдобих с върховна благодат,
сърцето си земята ми отвори,
погали нежно моя свят крилат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Random works
: ??:??