Ветровито

May 9, 2008, 9:41 AM

Poetry

825 0 26

Ветровито
Дълго вятърът бърбореше
колко много е живял...
заспиваше, а после спореше
и вярвах му, че много е видял...
Попитах го - дали и бурите -
обичат като моето сърце...
затихна... и високо в мурите
се скри - замаха със ръце...
Не ми напомняй - каза ми -
тогава бях аз - вятър млад...
и нямаше във мен омраза, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ветровито

Want to read more?

Random works