Ветровито

9 may 2008, 9:41

Poesía

826 0 26

Ветровито
Дълго вятърът бърбореше
колко много е живял...
заспиваше, а после спореше
и вярвах му, че много е видял...
Попитах го - дали и бурите -
обичат като моето сърце...
затихна... и високо в мурите
се скри - замаха със ръце...
Не ми напомняй - каза ми -
тогава бях аз - вятър млад...
и нямаше във мен омраза, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ветровито

Искате да прочетете повече?

Propuestas