В мечтите ми ти идваш постоянно -
като среднощен полъх, литнал в мрака...
И тялото ти, от луна изляно,
пред мен застива в този миг тъй чакан...
Ти идваш с разтревожения шепот
на вятъра в листата на дърветата,
пораждащ онзи тъй внезапен трепет,
от който заразява се сърцето...
С мечтите идваш... и не проговаряш...
И тръгваш си, но трепетът остава...
А аз след теб затихващо догарям
докато се превърна във жарава... ...