20 jul 2011, 17:40

Видение 

  Poesía
611 0 3
В мечтите ми ти идваш постоянно -
като среднощен полъх, литнал в мрака...
И тялото ти, от луна изляно,
пред мен застива в този миг тъй чакан...
Ти идваш с разтревожения шепот
на вятъра в листата на дърветата,
пораждащ онзи тъй внезапен трепет,
от който заразява се сърцето...
С мечтите идваш... и не проговаряш...
И тръгваш си, но трепетът остава...
А аз след теб затихващо догарям
докато се превърна във жарава... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??