Feb 25, 2024, 7:16 PM

Видение 

  Poetry » Other
381 3 4
Тя идва по пътека от мидени черупки,
и стъпва много тихичко, едва,
като видение, с копринени обувки,
с разпуснати коси, и сам сама.
Огряват я лъчи от нетърпение,
а пръски жар по кожата блестят,
тя идва, тиха, с було от съмнения,
покриващо красивата ѝ плът.
Изгубена насред тълпи и викове,
останала мечтател, романтик,
не търси път, не търси и разбиране,
към себе си върви, денят е миг. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Троева All rights reserved.

Random works
: ??:??