25 февр. 2024 г., 19:16

Видение 

  Поэзия » Другая
241 3 4

Тя идва по пътека от мидени черупки,

и стъпва много тихичко, едва,

като видение, с копринени обувки,

с разпуснати коси, и сам сама.

Огряват я лъчи от нетърпение,

а пръски жар по кожата блестят,

тя идва, тиха, с було от съмнения,

покриващо красивата ѝ плът.

Изгубена насред тълпи и викове,

останала мечтател, романтик,

не търси път, не търси и разбиране,

към себе си върви, денят е миг.

Незрящи я заглеждат капитаните -

очи, изпепелени от солта,

видение насред морето някакво,

снага на вятър, образ на жена.

Тя идва, ничия и вечна, стихийна,

нежна, светеща, сама,

за да остави лято и копнежи -

жена, а може би вълна.

© Пламена Троева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво!
  • Много ми хареса твоето видение.
  • Хубаво е, изглежда сме били на същата вълна, като сме ги писали:

    “Тя идва, и не е сама:
    понякога се крие в диплите на вятъра,
    или пък я премятат в човките си птиците-бъбрици,
    във бързеите на реката гони се с пъстървите,
    докато стигне до морето някой ден.
    Там чакат я рибари с мрежи ококорени,
    в които люспите на паламудите от миналото лято
    оставили са някаква следа...” и така нататък.
    😊👍
  • Великолепна образност : )
Предложения
: ??:??