Видение в нощта изящно...

Нощта на звезден храм прилича,

небето- купол от мечти:

задъхана към мене тича

жена с разголени гърди,

но тя- видение прекрасно

като богиня от Олимп,

неописуемо-изящна

в нощта изчезна като дим...

Неземна музика се носи

опияняваща в нощта

и в прелестните ѝ въпроси

разбрах: била е Любовта...

Завариха ме неподготвен

те, нямах отговор за тях,

видението в миг подгоних,

но да го стигна не успях....

А, че видение изящно

е любовта не знаех аз:

като изплъзващо се щастие

след миг върховен на екстаз...

... И дълго във нощта тогава

вървях под звездния ръмеж,

и с болка бавно проумявах:

„Че как видение ще спреш!...”

....................................................

... Нощта е мъдра като притча

във ехото на вековете:

и Боговете коленичат,

на хубави жени в нозете...

24.02.2021.