Видение в нощта изящно...
Нощта на звезден храм прилича,
небето- купол от мечти:
задъхана към мене тича
жена с разголени гърди,
но тя- видение прекрасно
като богиня от Олимп,
неописуемо-изящна
в нощта изчезна като дим...
Неземна музика се носи
опияняваща в нощта
и в прелестните ѝ въпроси
разбрах: била е Любовта...
Завариха ме неподготвен
те, нямах отговор за тях,
видението в миг подгоних,
но да го стигна не успях....
А, че видение изящно
е любовта не знаех аз:
като изплъзващо се щастие
след миг върховен на екстаз...
... И дълго във нощта тогава
вървях под звездния ръмеж,
и с болка бавно проумявах:
„Че как видение ще спреш!...”
....................................................
... Нощта е мъдра като притча
във ехото на вековете:
и Боговете коленичат,
на хубави жени в нозете...
24.02.2021.
© Коста Качев Всички права запазени