nezemna (Неземна)
355 1168
Jan 15, 2016, 1:02 PM

Видях... а да не бях 

  Poetry » Other
370 0 5

 

Отметнах пелената пред очите,
и вместо светлина какво видях,
парад на пустотата във душите,
и манифести за пари и грях.

Огледах се... безизразни лица,
и сякаш всички са умрели,
доволни зомби с ледени сърца,
омраза с пустота в едно се сплели.

Видях... промити мозъци сивеят,
видях безумен фалш и грозота,
тук там по двама-трима се белеят,
а всички други сливат се с калта.

Видях... а искам да не бях...

 

© Неземна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Виждаме ги, но какво можем да направим, за да променим това, щом те не искат. Поздрави и хубав ден Цвети!
  • Цвети,все някой трябва да ги види.Явно съдбата е избрала теб.Поздравления!!!
  • Благодаря ви!!!
  • Така е! Поздравления за стиха!
  • Да, много тъжна е гледката на вертикалните покойници. Точно нея описваш ти, Цвети. Прилича на гледката, която са представлавали ослепените Самуилови войници. Тук-там сред тях се мерне някой с по едно око. Много силно стихотворение, характеризиращо до болка духовното състояние, в което е изпаднал хомо сапиенс след хилядолетната си "еволюция". Поздравление и най-висока оценка!
Random works
: ??:??