Видях... а да не бях

15.01.2016 г., 13:02 ч.

Поезия » Друга

358 0 5

Отметнах пелената пред очите,
и вместо светлина какво видях,
парад на пустотата във душите,
и манифести за пари и грях.

Огледах се... безизразни лица,
и сякаш всички са умрели,
доволни зомби с ледени сърца,
омраза с пустота в едно се сплели.

Видях... промити мозъци сивеят,
видях безумен фалш и грозота,
тук там по двама-трима се белеят,
а всички други сливат се с калта.

Видях... а искам да не бях...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

petrova95 (Пепи Петрова)

2016-01-17T15:40:04+02:00

Виждаме ги, но какво можем да направим, за да променим това, щом те не искат. Поздрави и хубав ден Цвети!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-01-15T21:47:16+02:00

Цвети,все някой трябва да ги види.Явно съдбата е избрала теб.Поздравления!!!
nezemna (Неземна)

2016-01-15T18:38:47+02:00

Благодаря ви!!!
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

2016-01-15T15:04:29+02:00

Така е! Поздравления за стиха!
vega666 (Младен Мисана)

2016-01-15T14:42:16+02:00

Да, много тъжна е гледката на вертикалните покойници. Точно нея описваш ти, Цвети. Прилича на гледката, която са представлавали ослепените Самуилови войници. Тук-там сред тях се мерне някой с по едно око. Много силно стихотворение, характеризиращо до болка духовното състояние, в което е изпаднал хомо сапиенс след хилядолетната си "еволюция". Поздравление и най-висока оценка!