koral (Кирилка Пачева)
387 709
Sep 2, 2010, 7:07 PM

Виж 

  Poetry
503 0 3

Виждаш ли?

Светиш ти -

земя,

небе,

цвете

и зверче

при тебе идват,

присядат до нозете ти.

Ще им разказваш ли?

Как с дума

болка се лекува,

как с поглед

рана заздравява,

как с дъх

сърцето се отваря.

С танц

доброто се поканва,

с присъствие

животът се засажда,

а зимата

сезон за двама е.

Когато семето покълне -

пак с тях ще бъдеш.

Виждаш ли?

Ти светиш.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Въобще да не ти пука кой как го разбира Уникално е!
    Лутам се из стиховете ти на посоки и все повече ме радват.
    Толкова заклинателско и мистино но така, всякаш заклинателят и мистикът ти е съсед, съученик, учител... нормален като тебе, или всички сме ненормални като него :)
    Много ми хареса :
  • Поетично е,но не го разбирам като поезия,щом не е в рима....
  • Харесах!!!
Random works
: ??:??