2.09.2010 г., 19:07 ч.
Виж
Виждаш ли?
Светиш ти -
земя,
небе,
цвете
и зверче
при тебе идват,
присядат до нозете ти.
Ще им разказваш ли?
Как с дума
болка се лекува,
как с поглед
рана заздравява,
как с дъх
сърцето се отваря.
С танц
доброто се поканва,
с присъствие
животът се засажда,
а зимата
сезон за двама е.
Когато семето покълне -
пак с тях ще бъдеш.
Виждаш ли?
Ти светиш.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поетично е,но не го разбирам като поезия,щом не е в рима....
-
Харесах!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Лутам се из стиховете ти на посоки и все повече ме радват.
Толкова заклинателско и мистино но така, всякаш заклинателят и мистикът ти е съсед, съученик, учител... нормален като тебе, или всички сме ненормални като него :
Много ми хареса :