Виж, отново плача за съдбата несправедлива...
Отново събирам всичко разпиляно, за да го подаря на живота.
Търся лек за разбитото си сърце...
Аз какво казах, на кого... че никой не ме разбра?
Има ли смисъл от празни думи, когато мълчанието говори?
Знам, всичко хубаво ще се появи някой ден...
Знам, има Един, който вижда и чува навсякъде.
Ние не Го виждаме с очите си, защото е навсякъде...
Той е толкова голям, че само едно голямо сърце може да го побере.
Но кое е това красиво сърце, което преди това не е изстрадало?
Kоя е тази светла душа, която преди това не е преминала през болката?