2 abr 2008, 19:39

Виж... 

  Poesía » Otra
505 0 3

                    Виж, отново плача за съдбата несправедлива...

                    Отново събирам всичко разпиляно, за да го подаря на живота.

                    Търся лек за разбитото си сърце...

                    Аз какво казах, на кого... че никой не ме разбра?

                    Има ли смисъл от празни думи, когато мълчанието говори?

                    Знам, всичко хубаво ще се появи някой ден...

                    Знам, има Един, който вижда и чува навсякъде.

                    Ние не Го виждаме с очите си, защото е навсякъде...

                    Той е толкова голям, че само едно голямо сърце може да го побере.

                    Но кое е това красиво сърце, което преди това не е изстрадало?

                    Kоя  е тази светла душа, която преди това не е преминала през болката?

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Знам много добре какво е чуввството.Ужасно добре...И именно затова вярвам че го имa.Стихчето много ми хареса!
  • Да...има едни който чува и вижда навсякъде...
    нека винаги да е до теб...
    в живота се редуват хубави и лоши мигове...
    важното е да вярваш в доброто и в надеждата...
    с обич, Бен Ар. Трогна ме...размисли ме...
  • Когато осмислим болката и тъгата,ще прозрем много истини за самите нас!Вярвай, че всичко, което ти се случва, е за твое добро!Поздрав!
Propuestas
: ??:??