gerganasp (Гергана Спасова)
35 60
Dec 17, 2008, 7:16 AM

Вик 

  Poetry » Phylosophy
671 0 2
Всеки бърза, с лакти бута
и върви напред докрай.
Бърза да натрупа вещи
и пари, пари безкрай.
- Майко, спри се, усмихни се!-
тихо чува най- подир.
- Ти децата погали си
и приятел им стани.
Вещите не ще да стоплят,
детско мъничко сърце.
Как в живота си самичко,
то ще порасте?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Спасова All rights reserved.

Random works
: ??:??