17 дек. 2008 г., 07:16

Вик 

  Поэзия » Философская
577 0 2
 

Вик

 

Всеки бърза, с лакти бута

и върви напред докрай.

Бърза да натрупа вещи

и пари, пари безкрай.

 

- Майко, спри се, усмихни се!-

тихо чува най- подир.

- Ти децата погали си

и приятел им стани.

 

Вещите не ще да стоплят,

детско мъничко сърце.

Как в живота си самичко,

то ще порасте?...

© Гергана Спасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??