Прикована в мрака,
на душата си се смея...
Няма я и болката позната,
няма и следа от нея!
Крещя сама и моят вик
пронизва тъмнината -
вик на празнота...
В бъдещето впит е
черният ми поглед...
И там аз желая
да намеря края...!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up