Вик

12 oct 2010, 12:02

Poesía » Otra

468 0 3

Прикована в мрака,
на душата си се смея...
Няма я и болката позната,
няма и следа от нея!
Крещя сама и моят вик
пронизва тъмнината -
вик на празнота...
В бъдещето впит е
черният ми поглед...
И там аз желая
да намеря края...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вик

Искате да прочетете повече?

Propuestas