Понякога аз искам да извикам,
да изкрещя и да политна
над болката, която ме научи да обичам,
над всичко познато и непознато досега.
Да се рея с крясък в небосвода,
да летя, да викам без покой,
това е мое право, но дали ще мога
да живея в лъжата, че все още си мой.
Без моя сън и всичко свято,
без моя дом и копнежа мой,
това е толкова за мене непознато,
но сякаш става истина за всички, че не си мой. ...