Понякога аз искам да извикам,
да изкрещя и да политна
над болката, която ме научи да обичам,
над всичко познато и непознато досега.
Да се рея с крясък в небосвода,
да летя, да викам без покой,
това е мое право, но дали ще мога
да живея в лъжата, че все още си мой.
Без моя сън и всичко свято,
без моя дом и копнежа мой,
това е толкова за мене непознато,
но сякаш става истина за всички, че не си мой.
И как така като лъжлива птица
ще продължавам да се рея с вик безпомощен сега,
да търся друга нощ в друга посока,
а ти отдавна отлетлял си - да...
... Като нова, преродена птица,
аз не мога да остана в самота
и затова сега щастлива искам да летя
към следващата по-красива тръпка на нощта.
© Кристина Христова Всички права запазени