Сълза намокря тъмни клепачи
и тръгва по следи незнайни
на блеснали сини метличини
и полегнали диви треви сънени.
Сълзата...тихо стопля с лъчи
и бездната към която се стреми,
от която никога не се завръща.
Сълзата...зайче слънчево тръпне.
И тръгва непокорна на годините,
разлива колоритно и глъбинно
стъпки нестинарски в огъня
на Слънцето, "виновно" осъмнало.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up