тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Aug 5, 2008, 9:39 PM

Вина 

  Poetry » Phylosophy
549 0 12
Сълза намокря тъмни клепачи
и тръгва по следи незнайни
на блеснали сини метличини
и полегнали диви треви сънени.
Сълзата...тихо стопля с лъчи
и бездната към която се стреми,
от която никога не се завръща.
Сълзата...зайче слънчево тръпне.
И тръгва непокорна на годините,
разлива колоритно и глъбинно
стъпки нестинарски в огъня
на Слънцето, "виновно" осъмнало.

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??