тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
5.08.2008 г., 21:39 ч.

Вина 

  Поезия » Философска
558 0 12
Сълза намокря тъмни клепачи
и тръгва по следи незнайни
на блеснали сини метличини
и полегнали диви треви сънени.
Сълзата...тихо стопля с лъчи
и бездната към която се стреми,
от която никога не се завръща.
Сълзата...зайче слънчево тръпне.
И тръгва непокорна на годините,
разлива колоритно и глъбинно
стъпки нестинарски в огъня
на Слънцето, "виновно" осъмнало.

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??