вина

Sep 5, 2008, 9:42 PM

Poetry

1061 0 3

Грешна, грешна от вина.

Една душа на клада

вечна гори.

Отдавна престана да се бори

и чувството на гузност да говори.

Грешките си тя забрави,

когато пламъкът съдещ започна да пари.

И от болка ленива,

но не физическа, а душевна -

тя убива!

Не греховете, а цялото...

... плъзгащо се, както по душата,

така и по тялото.

Грешна, грешна - не признава.

Нито опит да се оправдава.

Отдавна забрави свойте грехове,

отдавна чака гласа на смъртта да започне,

да я зове.

Макар и гузна - тя отрича,

а огънят от векове я препича.

Не иска да признае, че всъщност

тази смърт от цяла вечност трае.

Та тя сама не осъзнава.

Грешна ли е? Виновна ли е?

И това е...

Не показва как от страх преглъща.

Не подозира, че пламъкът още дълго ще я обгръща!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Karaman (Сириус Надежда)

2009-08-10T12:50:21+03:00

Спомен!
С обич!
Маргарита (Маргарита Георгиева)

2008-10-08T22:07:03+03:00

Добър размисъл ... Поздрав!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-09-05T22:05:48+03:00

Много песимистичен стих!
Човек ли е убила тази душа, що ли , че е толкова виновна!
Усмихни се!