vessli (Весли Векселбергерова)
6 4
5 sept 2008, 21:42

вина 

  Poesía
1064 0 3

Грешна, грешна от вина.

Една душа на клада

вечна гори.

Отдавна престана да се бори

и чувството на гузност да говори.

Грешките си тя забрави,

когато пламъкът съдещ започна да пари.

И от болка ленива,

но не физическа, а душевна -

тя убива!

Не греховете, а цялото...

... плъзгащо се, както по душата,

така и по тялото.

Грешна, грешна - не признава.

Нито опит да се оправдава.

Отдавна забрави свойте грехове, 

отдавна чака гласа на смъртта да започне,

да я зове.

Макар и гузна - тя отрича,

а огънят от векове я препича.

Не иска да признае, че всъщност

тази смърт от цяла вечност трае.

Та тя сама не осъзнава.

Грешна ли е? Виновна ли е?

И това е...

Не показва как от страх преглъща.

Не подозира, че пламъкът още дълго ще я обгръща!

© Весли Векселбергерова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??