Боли ме, Господи, боли ме!
Признавам си - виновна бях!
Но не от това така сърцето раздира се,
а от това, че не го признах!
Ти седеше и впиваше в мен очи,
безмълвно аз се взирах в стената.
Ти очакваше да кажа нещо,
но поглъщаше ни бавно рутината.
Исках да дам това,
което и на мен ми бе дадено,
но късно е вече за шансове,
всичко свърши и не може да бъде поправено. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up