Боли ме, Господи, боли ме!
Признавам си - виновна бях!
Но не от това така сърцето раздира се,
а от това, че не го признах!
Ти седеше и впиваше в мен очи,
безмълвно аз се взирах в стената.
Ти очакваше да кажа нещо,
но поглъщаше ни бавно рутината.
Исках да дам това,
което и на мен ми бе дадено,
но късно е вече за шансове,
всичко свърши и не може да бъде поправено.
Сега седя, връщам се назад, спомени поглъщат ме.
Герданът на вината все повече тежи!
Не... не искам да се връщам,
защото знам колко по-силно ще боли!
Остави ме! Не ме поглеждай!
Не търси отговор, гледайки моето лице!
Остави ме! Гръб обърни ми!
Не защото искам, а защото така ще бъде най-добре!
© Инна Всички права запазени