polly_polly (Поли)
115 360
Nov 11, 2006, 9:40 PM

Вина 

  Poetry
5.0 / 2
679 0 2
Виниш ме, че съм струна,
опъната от утрото до вечерта.
Виниш ме, че съм дъх на отчаяние,
изплъзнал се от нечие предчувствие.
Виниш ме, че съм снежна, ледено видение,
дошло, за да те упои с пелин.
Когато стане време за разплата
дали и грешките ще поделим?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли All rights reserved.

Random works
  • венцислав91 (Венцислав Соколов) Беше Юли
    Беше Юли
  • Antinormal The grasp of Man
    The glistening leaves in the spring sun – their miraculous life has just begun. The songs of birds l...
  • valya_official (Valya Тodorova) Hell in heaven
    I am here, please embrace me! And bring back life before! This pain and grief... they break me. I ca...
  • Reddas (Кейтлин А.) Used To Be
    Everything I used to say used to think, used to pray... Is now far away! Nothing can escape the pain...

More works »