Вина

11 nov 2006, 21:40

Poesía

681 0 2

Виниш ме, че съм струна,
опъната от утрото до вечерта.
Виниш ме, че съм дъх на отчаяние,
изплъзнал се от нечие предчувствие.
Виниш ме, че съм снежна, ледено видение,
дошло, за да те упои с пелин.
Когато стане време за разплата
дали и грешките ще поделим?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вина

Искате да прочетете повече?

Propuestas