Винаги

Dec 29, 2008, 11:28 AM

Poetry » Other

951 0 3

Пътят е дълъг

земята е твърда

Нашият герой едва вижда Кулата

Бучи, Тръби, Плющи, Стене

Ечи, Гърми, Строи, Пука

Става, Ляга, Бяга, Хрупа!

Очите обаче виждат по-различно

очите му виждат по-малко

усещат те по-слабо дори от ръцете

Нозете се изморяват

загрубяват и изостават

със Земята едно стават

Ръцете свитъците държат

ръцете към хоризонта разперени са

готови да сграбчат залеза са

Наближава края за Нашия герой

историята - Ние сме я измислили

Загубата - негова е само не Наша

Един живот - един поглед отминал е

Пътят до Кулата е дълъг

пътят до кулата е тежък

Какво чака там - Нищо

Мелодия Легендарна звънти

обърква само сетивата

Там преди пролетта мелодията спи

Обгръща Нас в тъмнината,

а Героят... Върви.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Tomad (Тома Кашмирски)

2008-12-30T02:45:11+02:00

хм, ами май има нещо нелошо в тая творба. Само съм твърдо против нещо да се "усеща по-малко"...
По-слабо, като за по-български, предлагам аз.
doreto66 (Дора Павлова)

2008-12-29T15:35:03+02:00

Прекалено Толкин ми навява, но това не ми помага да разбера...
vesi-lina (Веска Алексиева)

2008-12-29T12:52:41+02:00

Бучи, Тръби, Плющи, Стене
Ечи, Гърми, Строи, Пука
Става, Ляга, Бяга, Хрупа!
.........................
Ей това ми дойде в повече...
(Не защото го разбрах)