29.12.2008 г., 11:28 ч.

Винаги 

  Поезия » Друга
971 0 3

Пътят е дълъг

земята е твърда

Нашият герой едва вижда Кулата

..

Бучи, Тръби, Плющи, Стене

Ечи, Гърми, Строи, Пука

Става, Ляга, Бяга, Хрупа!

..

Очите обаче виждат по-различно

очите му виждат по-малко

усещат те по-слабо дори от ръцете

..

Нозете се изморяват

загрубяват и изостават

със Земята едно стават

..

Ръцете свитъците държат

ръцете към хоризонта разперени са

готови да сграбчат залеза са

..

Наближава края за Нашия герой

историята - Ние сме я измислили

Загубата - негова е само не Наша

Един живот - един поглед отминал е

Пътят до Кулата е дълъг

пътят до кулата е тежък

Какво чака там - Нищо

..

Мелодия Легендарна звънти

обърква само сетивата

Там преди пролетта мелодията спи

.

Обгръща Нас в тъмнината,

а Героят... Върви.

© Илковски Биров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хм, ами май има нещо нелошо в тая творба. Само съм твърдо против нещо да се "усеща по-малко"...
    По-слабо, като за по-български, предлагам аз.
  • Прекалено Толкин ми навява, но това не ми помага да разбера...
  • Бучи, Тръби, Плющи, Стене
    Ечи, Гърми, Строи, Пука
    Става, Ляга, Бяга, Хрупа!
    .........................
    Ей това ми дойде в повече...
    (Не защото го разбрах)

Предложения
: ??:??