BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
Nov 18, 2010, 10:43 PM

Винаги се връщаме 

  Poetry » Love
840 0 11

Износени от дълго скитане,

пребродили в неначертаното

безброя девствени вселени,

споделяме секунди... в бъдеще.

 

Кръстосали сме сякаш

всички звездни пътища.

И всички паралелни светове

претърсили. До преобръщане.

 

Сигурно едно е - нищо

никога не ще е същото.

Макар и все на тоя пристан

зажаднели да се връщаме.

© Александър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Великолепно
  • Много ми хареса.
  • Мъдро пишеш младежо! Невероятно за възраста си!
    Според мен тук надделява философията. Но любовта е вечния двигател на всичко в тоя свят. Именно тя ни кара да се връщаме. Финалната строфа сякаш ме прерати в Еклисиаст 1-9. Хем е същото, хем не е. Обновлението е непрекъснато. Много дълбоки разсъждения за времето и пространството!
    "Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия. " - е казал един гений.
  • Наистина нищо не е сигурно! Поздравления!
  • <a href=http://vbox7.com/play:54e8fd55>Поздрав!!</a>
  • пишеш.. впечатляващо добре. Поздравления.
  • БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА УДОВОЛСТВИЕТО ДА ТЕ ЧЕТА МЛАДИ ПРИЧТЕЛЮ!ЖЕЛАЯ ТИ НЕСТИХВАЩО ВДЪХНОВЕНИЕ!
  • Никога не е същото Саше ,но ни дърпа да се връщаме...!!!Поздрав!!!
  • Παντα ρει και ουδεν μενει
    Поздрав, Саше!
  • Дано винаги остава по едно късче, до което не сме се докоснали, за да има смисъл да живеем.
    Много ми харесва.
Random works
: ??:??