Вино от арония

Jul 6, 2015, 11:05 AM

Poetry » Other

312 0 3

Последната бутилка е от мен!
Ей тъй, защото ти ме предизвика!
Защото ти със гневния си ген
пося раздорите, в пашкул увити!

Изпърво мислех си, че съм добра
и мога да пробия всяка броня,
с която ме пристягаш. Ама на!
По-слаба съм от вино от арония!

Усетих как ме грабна яростта,
безумно пожелах да я откъсна
и втори ник създадох с мисълта
да изолирам разрушителната същност.

Опитах се да се освободя!
Изпратих този ник да се сражава
за наранената ми свобода
и гордостта, жадуваща за слава!

Клонираният ник не бе добър
достатъчно да бъде непреклонен.
И той показа, че е слаб и мой,
люлеещ се между вода и огън.

Тогава аз - какво? С един замах
показах, че не съм се променила;
със вино от арония поя
онуй коварно зло, що в мене крия!

Нe знаеш ли, че всъщност слабостта
и безлюбовността са ме превзели?
Ще се смилиш ли, след като разбра,
че водя битката основно в себе си?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

IGeorgieva (Ирена Георгиева)

2015-07-06T14:54:44+03:00

Много хубав стих за битката със себе си!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2015-07-06T14:15:04+03:00

Силна творба!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-07-06T13:16:22+03:00

"Ще се смилиш ли, след като разбра,
че водя битката основно в себе си?"
Харесах!