670301 (Павлина Гатева)
1387 361
6 jul 2015, 11:05

Вино от арония 

  Poesía » Otra
327 0 3

Последната бутилка е от мен!
Ей тъй, защото ти ме предизвика!
Защото ти със гневния си ген
пося раздорите, в пашкул увити!

Изпърво мислех си, че съм добра
и мога да пробия всяка броня,
с която ме пристягаш. Ама на!
По-слаба съм от вино от арония! 

Усетих как ме грабна яростта,
безумно пожелах да я откъсна
и втори ник създадох с мисълта
да изолирам разрушителната същност.

Опитах се да се освободя!
Изпратих този ник да се сражава
за наранената ми свобода
и гордостта, жадуваща за слава!

Клонираният ник не бе добър
достатъчно да бъде непреклонен.
И той показа, че е слаб и мой,
люлеещ се между вода и огън.

Тогава аз - какво? С един замах
показах, че не съм се променила;
със вино от арония поя
онуй коварно зло, що в мене крия!

Нe знаеш ли, че всъщност слабостта
и безлюбовността са ме превзели?
Ще се смилиш ли, след като разбра,
че водя битката основно в себе си?

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??