Aug 31, 2011, 8:33 PM
Виновна съм...
Посветено...
Виновна съм.
До мозъка на костите.
За бродещите сенки в есента.
За сивотата, оковала дните ни.
За злобата, удавила смеха,
и за помръкналите спомени.
За рухнали мостове на реките
и времето, отдавна мъртво в нас.
За болката ми, че съм ничия.
За скръбния самотен дом,
забравил за смеха и книгите.
За тъжните останали отломки.
За любовта, избягала завинаги
и за неродените усмивки.
За липсата на чучулиги.
За песента, замряла в стон,
на слабите и мразени, немилите....
За вятъра, донесъл смога.
За мъртвото небе и огънят,
моретата до черно изгорил.
За лодките, останали в безкрая.
За болката, до дъното изпивана
в един живот, на гордостта отдаден.
За лудите, които не прегърнах -
окървавени, оголели, боси,
по пътя им трънлив, нелек...
И за това, от тях че се отвърнах,
а аз по други пътища поех...
Виновна съм.
До мозъка на костите.
Защото съм човек.
© Елена Гоцева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви, приятели!!!
Сърдечно!!!
-
Ти ми кажи. От 'де да знам аз!
-
Да, ама е костен. Качеството му е ниска проба.
-
То, е ясно, кво да казвам! Завъртях ти един шестак, ама само заради огромното ти желание. Казват, че като имал човек желание всичко постига. Ама, не се сещам някой да е уточнил, когато "ребрата", пожелаят да станат хора, дали успяват!
-
А бре - ребро Адамово! И ти ли се натискаш, да бъдеш човек?
-
Да! "До мозъка на костите."
и точно защото сме човеци,
вини такива-постоянни гости,
на мислите ни- сторени нелесни...
живеят в нас-когато сме човеци!
Прекрасно е! Усещам го! Благодаря,Елена! -
Сякаш всяка една дума е специално подбрана в стихoтворението. Страхотно е и наистина завладяващо. Много,много,много ми хареса! Поздравления!
-
За пръв откривам в човешки думи откровената истината за целия наш объркан "нечовешки" свят ... и страшно ме боли ... че и аз "виновна съм ..."
Поздрави! -
Благодаря ви!!!
-
Балкански поздрав!
<a href=" http://www.youtube.com/watch?v=ntZ3EJ51_l4&feature=related " target="_blank">Музика >>> </a> -
Дали ще издържат костите всички тези вини...
Но,щом си ги споделила с толкова подписали се човеци,ще ти олекне!
Поздрав,Ена! -
носим болката в сърцето си....
Ена, нямаш вина...такава е орисията...
с обич за теб.. -
Благодаря ня всички, поспрели се тук!
Сърдечно! -
Дадено!
-
Ти си виновна!!!
Давай да образуваме партия на виновните
Толкова много се оказаха стиховете за вина, че се шашнах, не предполагах, че е такова страшно положението... -
!
-
ДА
-
Болезнен стих!
-
БЛАГОДАРЯ!!!
-
Много мъка усещам тук... но тя е Човешко чувство!
-
, Ена и поздрави,към теб - лично
-
Юлия, аз разбрах и затова нямаше никакъв коментар от мен, до появата на Ина... тя не рзабра...
Ина, няма за какво да си пишем на лична... ако някой иска, може да ти чУкне...
Благодаря ти, че се спря и на моята страничка, за мен беше чест! -
Явно много неразбрали има, та да кажа - не ми допада хората да прегръщат вината... , за каквото и да е. Аналогия със "От оня свят" направих, заради противоположността на внушенията... И кой знае защо си помислих, че реакцията ще е такава, каквато е в момента... Поне четете до долу. Защо си вменихте вина за плагиатство?!?
Ена, аз и на друго място съм казвала и пак ще кажа: аз или коментирам нещо, понеже МИ Е ХАРЕСАЛО, или изобщо не си правя труда да го чета
Сама си направи изводите защо съм ти на страницата... Поздрав и хубав ден! -
Като сме почнали да цитираме, вероятно с цел обвинение в плагиатство (предвид намесата на Ина ), нека да подам и аз нещо, а четящите да преценят от кого точно съм "откраднала"...
Може да не е от тези, <a href="http://vbox7.com/play:c35f155b" target="_blank"> ще потърся още >>> </a>
Ето и другия идентичен стих на моя:
Виновна съм
Saturday, 1. March 2008, 20:16
Виновен си, че ме превърна в болка твоя,
виновен си, че позволи да го усетя.
Виновен си,не премълча това, което вече знаех.
Виновна съм, не вярвам че не съм ти нужна.
Виновна съм, че те сънувам още нощем.
Виновна съм, че мисля че не е възможно да те имам.
Виновна съм, че те оставих да мечтаеш.
Виновна съм, хареса ми да ме желаеш.
След малко ще съм готова със списъка идентични стихове, от които съм крала))))))))))))))))))))))))))))))
Упс... забравих, че Ина каза, че тук вече не е смешно...
вземам си смеха обратно
Ако някой пожелае, може и думите да си вземе обратно...
Ина, скърбя
-
Човек СИ! И всеки един от нас носи малко, или много същата "вина", Елена! По простата причина, че и ние сме човеци.
Настръхнах, изтръпнах... -
Благодаря ви!
Опитах се да кажа по друг начин това, че човешката ни същност много трудно се променя и сякаш не се променя изобщо... нещо като вроденост, като първородния грях...
Уж сме най-висшите създания във веригата, а всъщност по нищо не си личи... едни съсипват света, други само гледаме...
И именно защото сме човеци, а не хлебарки, примерно, затова сме отговорни за всяка форма на живот, за Майката природа... и в този смисъл сме виновни за всичката съсипия, която човешкото същество допусна да се случи...
И не само, че допускаме този морален упадък, но и продължаваме да се джавкаме на дребно и не правим нищо, за да променим нещата.
Затова... защото съм част от човечеството... човек... затова съм виновна... -
Пречистващо... Поздрав, Ена!
-
"Откакто във очите ви съм трън,
започнах да си мисля за вината.
Признавам си - виновна съм, че вън
и тази нощ съблича се луната.
Виновна съм за тази голота.
Виновна съм, че всъщност е красива."
Камелия Кондова
Понеже сме човеци, пишем човешки стихотвореня И ни боли...
-
Поздрав, Елена!
Човещинката е в теб, и те оневинява! -
Твоята чувствителност е огромна и ранима твоята душа,но се радвам че те има - изпълнена с достойнство ЖЕНА!
-
Какви ти "бели стихове" ?
Толкова са колоритно-цветни, излезли направо от сърцето.
Древнокитайския философ Конфуций има една мисъл : "Съвършеният човек търси всичко от и в себе си, нищожният - винаги от и в другите".
Може и да не сме съвършени, но никога не бива да бъдем нищожни !
Поздрави ! -
Много болка тук...
Но ти си ЧОВЕК и това е най-важното!
Поздрав и усмивки от мен,Ена -
Аплодисменти!
-
Благородство лъха от присъствието ти в сайта. И от творбите ти. Смирено благородство. Поздрави, Ена.
-
Ако всички чувстваха поне малко от твоята вина, светът щеше да е пълен с човеци!
Поздрави! -
Невинна си.
До мозъка на костите.
Защото си човек. -
По-добре винЕНА, отколкото озверЕНА! ПздравЕНА
-
Колко човешко...! Стиха показва болката натрупана в този объркан свят.Поздрав!
-
!!!
-
Стихът е много хубав,но не и вината!!! Нека вината бъде само твоя гостенка,но не и стопанка.Не я храни и ще си иде...
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравления!
Само силната душа успява
и през катран да вижда светлина!