Посветено...
Виновна съм.
До мозъка на костите.
За бродещите сенки в есента.
За сивотата, оковала дните ни.
За злобата, удавила смеха,
и за помръкналите спомени.
За рухнали мостове на реките
и времето, отдавна мъртво в нас.
За болката ми, че съм ничия.
За скръбния самотен дом,
забравил за смеха и книгите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse