Виновни

Aug 1, 2007, 6:42 PM

Poetry » Love

2200 0 24

Тъжно, като изоставена любовница,
си тръгва утрото разплакано, без глас,
през капки дъжд - същинските виновници
за кишавите чувства между нас.
А слънцето - затулено - ревниво хлипа.
Мъглата в мислите му пречи да наднича.
Къде се разминаваме? - следнощно питаме.
Все друг ни е виновен да обичаме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Виновни

Want to read more?

Random works