Виновни

1.08.2007 г., 18:42 ч.

Поезия » Любовна

2195 0 24

Тъжно, като изоставена любовница,
си тръгва утрото разплакано, без глас,
през капки дъжд - същинските виновници
за кишавите чувства между нас.
А слънцето - затулено - ревниво хлипа.
Мъглата в мислите му пречи да наднича.
Къде се разминаваме? - следнощно питаме.
Все друг ни е виновен да обичаме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Виновни

Искате да прочетете повече?

Предложения