Виновни ли сме двама,
че обичта ни веч я няма?
Аз съм влюбена във свободата,
а пък ти във рутината.
За тебе времето сега е спряло
и да живееш в миналото искаш.
Аз раста, не ме вини за настроението вяло,
със нещастието си нима ще ме притискаш.
Ти търсиш море в бутилката събрано,
небето да напъхаш във кибритена кутия,
сърцето ми да бие не е спряло,
то просто няма нужда от килия. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up